Любовта на 35-годишната жена

Писателят наподобява 17-годишно момиче, което е закупило нова рокля и за пръв път я носи на разходка из града. Той се чувства невероятно щастлив, изпълнен с вълнение и трепет. Изведнъж обаче забелязва друго (съвсем обикновено) момиче – "някаква тъпа кифла", която също минава покрай него... със абсолютно същата рокля! О, Боже мой! Наистина ли е така? Да, изглежда точно така! Какъв ужас - всъщност е идентична! Но как толкова й личат недостатъците… Не че е грозна, даже си е много симпатична… но определено не стои добре в тази рокля! О, Боже мой! Вече не желая тази отвратителна дреха! Всички я носят!

Така писателят става ревнив към своите идеи и прозрения. Иска те да бъдат единствени по рода си на света – уникални както по дълбочината, така и по красотата си. Освен това жадува хората (не всички може би, но поне повечето) да ги възприемат като свои собствени. А най-накрая мечтае те да му се възхищават! Уау! Творецът действително прилича на малко момиченце, казвам ви! - Калин Терзийски