Малка енциклопедия на приятелствата

Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 г. в столицата София. Завършва немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1973 година. Той е работил като преподавател в немската гимназия в Хасково, а също така и в Института по история към БАН. От 1979 до 1985 г. е главен редактор на списание "Киноработник", след което продължава кариерата си като редактор във Дебютно-експерименталната студия при СБФД (1985 – 1988) и творческия колектив "Дебют" към СИФ ”Бояна” (1988 – 1991). По-късно той става част от БНТ, където работи за Телевизионния театър през 1993 година.

Като сценарист има над тридесет документални филма на свое име, сред които се открояват заглавия като "По начин най-благороден" (1985), "Образ невъзможен" (1996), "Атентатът" (1998), тетралогията „Дух и душевност на българина“ (1999 – 2006) и много други, включително игралните “Пату” (2005), “Военен кореспондент” (2008) и “Имало една война” (2019).

Освен това, Влади Киров е автор на няколко книги: "Оловни ордени" (1985), "Розенбуш" (1991), "Делта" (1992) и др.

Той получава множество награди за своя труд, включително „Златна роза“ за филма „Образ невъзможен“ през 1996 г., Годишната награда за драматургия на СБФД през 2007 г., както и почетния знак „Печат на цар Симеон Велики“ - златен през 2019 година.

Влади Киров умира на 28 март 2019 г. в София.

София остава неговият роден град, който обаче страда от липса на големи реки; малките водоеми са затворени в камени канали и често изглеждат мръсни. Няма река подобна на Темза или лодкари каквито можем да видим в Лондон; дори Перловската река не предлага условия за плаване с корабчета. Най-доброто преживяване тук би било срещата с огромни водни плъхове вместо романтични моменти под мостовете Орлов мост или Лъвов мост. Все пак приятелите му описани в книгата живеят или са живели този вечнозелен град със собствен герб проектиран от художника Хараламби Тачев; въпреки че девизът му може да не изразява напълно същността му според автора, истинските жители правят града велик независимо от всичко останало.

Из послеслова на автора