Алкохол

Не чувствам завист към Калин Терзийски. Не мога да завиждам на никого, който изпраща послания от ада. Мога единствено да ценя работата му и да се надявам, че ще продължава в същия дух – да навлиза все по-дълбоко в мината си и да извлича най-ценните находки, които може би са неговата собствена душа. Прочетох "Алкохол" за кратко време; буквално я погълнах. Очите ми минаваха през страниците с по-бързо темпо от обикновено. Докато някои шофират пияни, аз четях книгата в подобно състояние, без дори реално да съм пил нещо значимо. Когато стигнах до определени части, избухнах в плач. В "Алкохол" има достатъчно моменти, които могат сериозно да те разтревожат. Тази книга е като счупена бутилка - нито може, нито трябва да бъде поправяна; всеки сам трябва да намери своето парче стъкло и реши какво ще прави с него.

Книгата е малко по-структурирана от "Тропика на рака", а ако някой търси скандали между редовете й, със сигурност ще ги открие там. Съдържанието ѝ е толкова богато – тя наподобява кофа с различни изненади вътре; както Хък Фин споменаваше за скуката у съдията: просто протегни ръка и вземи това, което ти харесва.

Произведенията на Пасков и Терзийски не са добри само на локално или регионално ниво; те блестят независимо от контекста или компанията им около чашките алкохол. Заглавия като „Балада за Георг Хеник“, „Германия, мръсна приказка“ и „Алкохол“ стоят стабилно сами по себе си – те не представляват несбъднати мечти на автори пред масите.

Тази книга е смела провокация срещу аудиторията, която живее условности вместо истински живот. К.Т., като артистът който е той самият , проявява интерес не към образа си пред света , а към действителността зад него . Далечен наблюдател съм на конфликти относно бърза или бавна литература между хората напоследък . Но знам със сигурност , че “ Алкохол” e литература .

А щом една проза притежава такава личностна интензивност — разрушителна и саморазрушителна едновременно — то нейното значение остава неизменено независимо дали успехът ѝ ще бъде забелязан или не . Тя символизира декларация за война срещу демоничния вкус и липсата му изобщо .

Силната концентрация след прочита оставя читателя замислен ; когато казах , че отвява главата , всъщност греших : тя няма този ефект . В крайния момент виждаш отражението си такъв какъвто си бил в трудните времена — онези мигове които предпочиташ никога повече да не помниш особено когато всичко върви добре.

Писано от Стефан Иванов - поет