Шипка (второ издание)

Оцелелите герои от романите "Левски" и "Бенковски" се срещат в последната част на трилогията. Яна Язова, вдъхновена творчески, разказва за финалната среща между игумения Евпраксия и Куртчу Осман.

Докато башибузуците извършват насилие и опожаряват Горния метох, красивата Серафима поема към Шипка, където участва в ожесточените сражения рамо до рамо с Делича и Стоян Илийка. На върха се сбъдва пророчество - Серафима намира покой при залезането на полумесеца.

Яна Язова (1912-1974) е псевдонимът на Люба Тодорова Ганчева, българска писателка. Родена е в Лом през 1912 г., а баща й Тодор Ганчев е доктор по философия със завършено образование в Цюрих. Майка й Радка Бешикташлиева произхожда от известен търговец от Цариград – Стойчо Бешикташлиев.

Като гимназистка през 1930 г. тя показва стихотворения на проф. Александър Балабанов, който я нарича Яна Язова. През 1931 г. публикува първата си стихосбирка „Язове“, следвани от още две колекции преди да премине към проза с романа „Ана Дюлгерова“, разглеждащ социалните промени в България. След това идва романът „Капитан“ (1940), посветен на наркотрафика и проституцията; издателят му впоследствие е осъден и убит.

След 1944 г., Яна решава да не се присъедини към литературните среди, които активно подкрепят новата власт чрез хвалебствени текстове. Омъжена през 1943 г., съпругът й Йорданов е успешен инженер и живял дълги години във Франция; той умира през 50-те години.

През 1960 година тя излиза от самотата си, като предлага ръкописа на романа "Левски" на издателство "Народна култура". Въпреки че планират неговото издание, директорът Пелин Велков по-късно я уведомява за отказа им.

Животът на Яна Язова носи драматични моменти и скандали свързани с връзката й с професора Балабанов; обаче нейното творчество остава малко познато след смяната на режима до смъртта й през 1974 година при мистериозни обстоятелства вкъщи. При тази ситуация са открити неиздадени исторически ръчнописи; обвинения започват да валят относно плагиатството върху нейния роман за Левски от един виден български автор.

За да предотврати тяхното публикуване под чуждо име, изследователят Петър Величков започва да ги отпечатва частично в литературния всекидневник “АБВ”, а по-късно те са събрани в томове продадени до днешни дни.