Събрани стихотворения

В този том за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова – „Язове“ (1931), „Бунт“ (1934) и „Кръстове“ (1934), всяка от които има само по едно издание. Включени са също така всички творби, публикувани след това в печата, като статии във вестник „Литературен глас“, „Вестник на жената“, а също и текстовете от двата сборника „Сноп“, издадени от Клуба на българските писателки, където тя е секретар. Някои произведения, включително последните ѝ творби, взети от машинописа с заглавие "Язове. Избрани стихотворения", се намират в две копия във фонда на Централния държавен архив.

Поетичният свят на Яна Язова обединява постсимволизъм, сюрреализъм и древногръцка мъдрост; той носи чувственост и удивление пред краткостта на живота, както и пожари от незагасима страст. Тази уникална гледна точка я поставя сред важните фигури в българската поезия през 30-те години на ХХ век.

Най-накрая читателите имат възможност да се запознаят подробно с поетесата Яна Язова – неравномерна и вдъхновена, навлизаща в непознати дълбочини...

Яна Язова (1912 - 1974) е псевдонимът на Люба Тодорова Ганчева – българска авторка.

Родена е през 1912 година в Лом. Баща й Тодор Ганчев е доктор по философски науки с образование от Цюрих, Швейцария. Майката Радка Бешикташлиева произхожда от известен търговец в Цариград – Стойчо Бешикташлиев.

Още докато учи гимназия (1930), тя представя свои стихотворения пред проф. Александър Балабанов, който й дава името Яна Язова. Първата си стихосбирка "Язове" публикува през 1931 г., следват още две подобни книги. Постепенно преминава към прозата със своя роман "Ана Дюлгерова", разглеждащ невъзможността за промяна у нас. След него идва романът "Капитан" (1940), първият български роман за наркотрафика и проституцията; неговият издател впоследствие става жертва на Народния съд.

След 1944 г., когато много писатели започват да пишат хвалебствия за новото управление, тя решава да се дистанцира от тях.

През 1943 г., омъжвайки се за инженера Йорданов – ръководител при радио “София” и заможен човек с опит живеене във Франция –, тя остава вдовица след смъртта му през 50-те години. През 1960 година излезе извън социалната си изолация чрез предложението си относно романа "Левски" до издателство “Народна култура”, което го одобрява за публикация; обаче директорът Пелин Велков впоследствие отменя решението си.

Животът й е изпълнен с драматични моменти и скандални отношения с профисора Балабанов; въпреки популярността си нейното творчество оставало недооценено до момента преди смяната режима след нейната смърт през 1974 г., която настъпила при мистериозни условия у дома й . Откритите неиздадени исторически романи довели до слухове около плагиатство върху нейния труд относно Левски: Петър Величков започнал да ги публикува частично в литературния периодик “АБВ” , а после те били отпечатани като цялостни томове продължаващи продажбите днес.