Война

В българската литературна история са малко книгите, които остават в забвение за повече от 50 години. Един такъв роман е „Война“ на Яна Язова.

Действието се развива на фона на важни и драматични събития от съвременната българска история – Втората световна война, смъртта на цар Борис III, бомбардировките над София, навлизането на Червената армия в България, преврата от 9 септември 1944 г. и т.нар. Народен съд. Литературните критици смятат, че именно „Война“ е единственото или поне едно от много малкото произведения през този период, което представя истината за установяването на властта на Отечествения фронт без идеологически манипулации.

След завършването си през 1946 година ръкописът остава непознат за читателите и изследователите дълго време. Първоначално откъси от него се публикуват в списание „Летописи“ по средата на 90-те години, а настоящото издание в "Българска история" е първото след почти две десетилетия.

Романът ,,Война“ разглежда конфликта между двама стари приятели срещу фона на бурно променяща се обществена действителност; личният им конфликт постепенно става част от по-широката историческа картина. След определена точка разказът придобива интензивност и напрежение благодарение на таланта на Яна Язова, който позволява на читателя да усети ужаса и неизбежността настъпилите събития.