Лудост

Някои хора твърдят, че ако си прочел една книга на даден автор, е все едно да си се запознал с почти всичките му произведения. В тези думи има известна истина. След като завърших „Алкохол“, почувствах, че не искам да чета повече от Калин, тъй като може би ще остана разочарован. Но романът му „Лудост“ опроверга това мое ограничено убеждение. Прочетох го в труден период за мен и осъзнах колко мощни могат да бъдат думите, когато са изразени искрено. Първоначално бих описал романа с термини като болезнена откритост и талантливост. Обаче при по-внимателно разглеждане се забелязва и самобичуването – то оголва душата на читателя. То я разкрива, защото показва как човек става много по-свободен, когато избере да бъде автентичен себе си; когато сам решава да премахне бариерата от тайни, страхове и предразсъдъци между него и близките му. Много малко писатели биха споделили публично например как доктор Г., директор на най-голямата психиатрична болница в България, ги е поканил на обяд за разговор не само за творчество, а също така за проверка дали са психически стабилни. Няма много автори готови да изложат най-дълбоките си чувства към бившата жена или настоящата любовница по такъв неподправен начин – просто и открито със свой собствен стил. Вероятно причината е в това, че подобни таланти като Калин се появяват веднъж на три десетилетия или дори още по-рядко.

Един читател