Обикновена история

Йордан Нихризов е роден на 8 октомври 1953 г. в Провадия. Той израства в Габрово, където завършва Априловската гимназия през 1971 г., а по-късно получава инженерна диплома от Висшето училище по машиностроене и електроника (ВМЕИ) в Габрово през 1978 г. През 1985 г. завършва второто си висше образование по икономика в УНСС. Историята е неговата голяма страст.

С политическите си амбиции той започва да се занимава активно през 1990 г., когато става член на Българската социалдемократическа партия (БСДП). Избира социалната демокрация за своя идеология и от 1991 г. участва в националното ръководство на партията. През 1995 г. заема поста заместник-председател под ръководството на д-р Петър Дертлиев, а от 2001 до настоящия момент води БСДП. Неговият мандат включва депутатски позиции в два парламента –38-мо и 39-то народно събрание, като е автор на над тридесет законопроекта и множество предложения свързани със социалната политика.

По време на младостта си проявява интерес към литературата, публикувайки епиграми и фейлетони във временния печат. След промените през 1989 година пише статии за издания като „Свободен народ“, „Демокрация“, „Монитор“ и „Седем“. От началото на новия век, конкретно от 2002 година насам, той издава и редактира партийния бюлетин "Позиция" на БСДП.

Четвъртата му художествена творба носи заглавие "Обикновена история", след предишните му книги - "Минало незабравимо" (2015), "Изповедта на един карък" (2016) и "56-а година" (2017).

Романът “Обикновена история” разглежда живота и преживяванията на хората по времето на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България между края на ХХ-ти век и началото на ХХI-век. Проектът предлага размисли върху две категории личности: мислещите индивиди срещу вярващите такива; представя редица ситуации и събития, с които се сблъскваме ежедневно, но често ги пренебрегваме - всичко това обединено под термина обикновена история.