Германският пациент. Сборник хумористични разкази

Сборник с хумористични разкази

Когато навърших 30 години, написването на хумористични истории ми се струваше доста лесно. Творях ги почти без усилие – по един на седмица, ако не и повече.

В момента, когато съм вече на двойна възраст от 30, задачата изглежда значително по-сложна. С напредване на времето усетих как кратките разкази стават все по-трудни за създаване. След множество опити да намеря правилните думи достигнах до ситуацията, описана от блус певеца Камен Кацата в песента „Боли ме главата“: „Забравил съм какво търся, но със сигурност не е нещо обикновено…”

Всъщност помня какво търся – онзи вид хумор, който никога не ръждясва. Влиянието на времето е най-сериозният противник за писателя-хуморист. Историите, които са вдъхновени само от актуалния виц, бързо остаряват – те губят стойността си не с години, а буквално с часове.

Друг музикант - македонският китарист Влатко Стефановски - сподели в интервюто си следното: ако човек 40 години упорито пресея пясък от плажа, рано или късно ще открие часовник "Ролекс". Аз обаче толкова време прекарах в подбиране на смешки и фрази и така и не успях да изровя нито "Ролекс", дори руския "Слава".

Сега давам шанса на читателя да разгледа написаното – може би между редовете ще се появи някой ценен находка като “Ролекс”. Или поне пясъчен часовник показващ как минава времето – както за автора така и за неговите творби… И кой всъщност трябва да бъде оставен зад борда – текстовете или самият автор?

Михаил Вешим