Стари хипари и нови разкази

Сборникът съдържа едни от най-обичаните разкази на Михаил Вешим, допълнени с още осем нови творби.

Тези истории, които нося в себе си почти през целия си живот, са вдъхновени от скитащата и хипарска същност. Нямаше как да изразя недоволството си към „бетономорието”, освен чрез писането на разкази. Някои от тях бяха публикувани преди около десет години в сборника „Стари хипари”, а сега добавям и ново съдържание.

Нови спомени…

Все още не мога да забравя моето море, което остава ярко само в паметта ми; желая ви да го видите такова и в тези разкази – за него, за къмпинга и цветните личности от миналото.

Не само морето се е променило; днешните къмпинги също изглеждат различно. Луксозни каравани с удобства замениха палатките, а шумът на вечерните дискотеки заглушава звуците на китарата на младите хипари по плажа при посрещането на Джулая.

Хората също са се трансформирали… Само погледнете джиповете им, ланците и пластичната хирургия!

Но ще млъкна тук, за да не преминавам от възторжен „поет на българския къмпинг” в мрънкаща старчева фигура.

Разказите от миналото трябва да бъдат четени със звуците на онези времена – плейлистът задължително включва „Бийтълс”, „Стоунс” и други подобни... Но особено важно е присъствието на Георги Минчев и Васко Кръпката.

За пълното преживяване на книгата като средство срещу носталгия бих препоръчал освежаващи напитки - джин-тоник или водка-тоник или гроздова без тоник, но със салата.

Пийте разумно и умерено!

От автора