Избрани произведения Т.12: Бивалици III. Небивалици

В живота няма нищо, което да се случва без последствия, дори и да не осъзнаваме това. Когато преминеш през зоната на конфликт, я наблюдаваш от разстояние. Звуците на експлозии постепенно заглъхват, а мирисът на гниещи тела отслабва. Обличаш униформа, която е принадлежала на друг човек и следите от бодливата тел са заличени. Около теб цари опасна тишина, която запълваш с ежедневни ангажименти.

В творбите на Вера Мутафчиева има моменти, които не бива да бъдат обяснявани – те просто трябва да се прочетат. Такъв е случаят с описанията й за бомбардировките в София на 10 януари 1944 година и последвалото бягство на жителите; историята за домашната прислужница Наста; впечатляващата среща с пехотните части на Червената армия във Велико Търново. Сред подобни произведения е и нейният разказ – истинска поема за красотата и мелодиката на френския език, научена под ръководството на изключителния преподавател Андре Жирар. Тя признава: "Това беше моето първо и единствено филологическо образование." И добавя как десетилетия наред печели прехраната си “като играе с думи”, но вярва, че ако не бе учила при Андре Жирар по френски език нямаше да владее толкова добре родния си език.

Споделям го тихичко: Вера Мутафчиева не се вписва в шаблоните - особено когато става въпрос за един-единствен модел. Тя може да понесе два различни модела дълго време само ако съществува съмнение помежду им. Това важи и за опитностите в личния й живот – между мъчителното несигурно битие и ясните истини относно собственото й преживяване; между реалността и измислицата в писането; между историческата монография и романа със сюжет от миналото или настоящето. Разбира се, когато попадне пред тези контрасти, тя ги трансформира в нова формация – като смъртта на Сталин извън нейната биография свързана с раждането на двете й дъщери или романтичните истории (небивалици), които плавно навлизат в реалността около живота.