Изрезки от стари вестници Кн.1

От дълго време планирах - но все отлагах - да подредя личния си архив, който съм натрупвал през последните петдесет години. И ето, моментът най-накрая настъпи. Най-обемни и тежки се оказаха папките с изрезки от стари вестници – публикации, които съм чел, на които съм работил или съдействал, включително и такива, където съм бил главен редактор. Убедих се, че тези хартии вече са просто купчина ненужни документи и реших да ги изхвърля.

Но не го направих. Не знам защо внезапно у мен възкръсна старият ми интерес към вестниците; онзи периодичен ентусиазъм за силата на словото да променя хората към по-добро и света към справедливост. Реших да погледна малко по-внимателно преди окончателното сбогуване с тях.

С учудване установих, че тези пожълтяли страници не изглеждат толкова безполезни; някои от тях даже ме заинтересуваха доста. Дори помислих, че биха могли да привлекат вниманието на съвременните читатели – ако все още има такива желаещи да научат повече за миналото.

Нямам намерение обаче да пиша подробни спомени или грандиозни мемоари. Просто ще разкажа – ту накратко, ту подробно – за хората и случките свързани с тези статии такъв какъвто ги виждах тогава и какво помня днес. Няма как моят образ да отсъства от историите ми и се надявам добродушният читател да ми прости тази малка нескромност.

Ако Ницше е прав в твърдението си за липсата на абсолютна истина и наличието само на интерпретации – то това е моята версия.
Авторът