Избрани произведения Т.12: Бивалици III. Небивалици

"В живота нищо не остава без последици, дори когато не го осъзнаваме. След като преминеш през трудностите, започваш да ги виждаш от разстояние. Звуците на експлозиите стават все по-слаби и задушаващият аромат на загинали се отслабва. Обличаш униформа, която е била подготвена от друг. Следите от преживяното изчезват с времето. Наоколо царува опасна тишина, която запълваш с обикновени ежедневни нужди..."
— Вера Мутафчиева

"В творбата на Вера “Бивалици” има части, които не могат да бъдат описани; те просто трябва да се прочетат. Такъв е случаят с нейното описание на събитията след бомбардировката над София на 10 януари 1944 г., както и бягството на жителите; за домашната помощничка Наста; потресаващата среща с първите пехотни части на Червената армия във Велико Търново. От този вид е и историята - истинска поема за звучността и красотата на френския език, открита благодарение на магьосника-преподавател Андре Жирар: "Признавам: моето първо и последно филологическо образование.” Продължава със споделянето как десетилетия наред печели хляба си "като манипулира думи в изречения", но вярва, че нямало да владее майчиния си език така добре без опитността при Андре Жирар."
— Цанко Живков

"Казвам го тихичко – Вера Мутафчиева не следва стереотипи, особено ако говорим за един модел. По-дълго може да понесе два модела едновременно само ако поставят взаимно предизвикателство помежду си. Това напомня няколкото противопоставяния в личния й живот – между неопределеността в реалността и собствените й ясно формулирани истории; между действителните случки и недостоверните фикции в писането; между исторически монографии и романи или тези за миналото спрямо настоящето. Разбира се, щом попаднат пред очите й, тя преосмисля тези двойки концепции — например смъртта на Сталин като външен факт трансформира в личната й история раждането на двете дъщери или романтичните несъществуващи сюжети преминават към реалности."
— проф. Богдан Богданов