Избрани произведения Т.11: Бивалици I. Бивалици II

Верините бивалици са, от една страна, обикновени, каквито могат да бъдат за всяко дете и тийнейджър. В същото време те притежават безкрайна личностна стойност и уникалност, тъй като са пронизани от впечатляваща чувствителност и индивидуалност още в ранните години. Това е Божие дарование или генетична предопределеност, оформено от семейната среда. От двегодишна възраст героинята помни как седи на зелената възглавница в малкия кабинет на баща си - историка професор (единствено там се отопляват през зимата) и наблюдава домашните му пантофи. С детска безцеремонност тя ще го упрекне: “Татко Петко, ти нищо не работиш – само четеш, пишеш и пушиш.” (Всъщност баща й чете дори докато яде или върви по улиците.) По-късно с усмивка на самосарказъм тя ще осъзнае заниманията му; защото сама ще премине през същото – десетилетия наред да печели прехраната си чрез четене, писане и пушене.

На входа на "Бивалици, втора част" авторката отбелязва "Смешно, но не весело". Чрез своя задължителен прозаичен стил книгата разглежда различни аспекти от социалната структура (може би даже ги разкъсва), за да подчертае ужасните последствия от комунистическите социални експерименти. Разбира се, Вера Мутафчиева изследва остатъците от човечността чрез редица случки и образи на добри хора в дискретни паракритически реплики посочвайки към Доброто; след което добавя нещо подобно на факта че е имало положителни случайности. Но иначе описва "тесния улей на живота", когато унижават интелектуалния принос на твоя родител а ти трябва да мълчиш заради собственото си оцеляване; обсъждайки темите около българина и липсата му на самоуважение - всичко това заслужава внимание особено цитирането на любимия Софроний точно там. След това идват личният живот във интимен (изцяло разрушен) аспект както и трудовият такъв (много успешен). "Моят работен живот," споделя Вера Мутафчиева с гордост – тази част определено заслужава прочит! Трудното зачеване , раждането в период без любов – всички тези моменти трябва да се прочетат; именно тук достига кулминацията така че внимателно проследявайте физиологичния стил... Всички тези аспекти трябва да бъдат изучавани.

Ани Илков