Избрани произведения Т.6: Книга за Софроний. Процесът 1873. Съединението прави силата

„Опознай себе си!“ – е заповядвал един от ранните европейски философи на своите ученици. Още Сократ се съмнявал в убеждението, че нашата идентичност и истината за нея са едно и също. Ако разгледаме нечия автобиография, ще видим колко прав е бил мъдрецът.

Оказва се, че човек не може да разсъждава без да твори. Нито една индивидуална истина не отразява напълно реалността; тя винаги остава относителна. Затова автобиографичният текст или портретът представляват само личното мнение на автора за самия него, а биографията и портретът на другите изразяват техните възприятия за обекта. Точността им зависи от усилията вложени в тях — това усърдие често наричаме творческо вдъхновение.

Когато започвах написването на книгата си, планирах да я озаглавя „Истинското житие на Софроний Врачански“. Но сега, когато вече е завършена, такова заглавие ми изглежда страшно; нямам как да го променя на „По-близо до истинското житие...“. Нека тази книга бъде просто една от многото дарове, които българската история дължи на поп Стойко. За разлика от предишните трудове тук става дума повече за биографията не толкова на писателя като личност, а по-скоро за неговото единствено произведение.

Творбите могат да бъдат сравнени с деца — те носят черти и качества на родителя си; понякога те ги повторят почти буквално. Има деца, които отказват да признаят произхода си; можем лесно да предположим какви хора са били родителите им чрез противопоставянето им към тях. Срещат се благодарни потомци и произведения, които оставят паметник в чест на своя творец за поколения напред. Обаче има и такива проектирани детайли или произведения, които забравят корените си до степен непознаваемост.

Не липсват случаи майките да кажат със сълзи: „Дано никога не бях раждала!“, както и такива шедьоври или наследници толкова впечатляващи, че бащата недоумява: „Аз ли направих това?“ Има дори особено тежък грях - патерицидът; една автобиография може драматично да замести своя автор в общественото съзнание и трайно да заличи истинската му стойност.

Поп Стойко от "Житие и страдания" успя успешно да прикрие Софроний Врачански зад собствената си популярност. Но докато живите наследници продължават рода си нататък във времето с нови поколения актьори живота взема различна посока при духовните творби — те остават бездетни и безсмъртни.

Невъзможно е героят от "Житие и страдания" просто така να бъде премахнат ,за сметка възраждането му под формата на оригиналния му автор. Най-добрият ни стремеж остава надеждата Софроний някой ден бъде превърнат в герой в чуждо творчество още веднъж така спечелвайки вечността подобаваща нему както той даде почит към поп Стойка . Дано макар частично тези два образа намерят начин все пак взаимопомощ помежду си.
Вера Мутафчиева