Автопортретът ми като журналист и дипломат

„Автопортретът“ на Стефан Бочев (1910–2002) предлага изключително проницателен и чувствителен поглед към историческия период между 1929 и 1945 година, в който се случват значими икономически, политически и военни събития. В произведението авторът живо описва опитите си от обучението в Швейцария, дейността си в Обществото на народите и работата си в българската дипломатическа служба до края на Втората световна война. Текстът е изпълнен с колоритност, хумор и на много места демонстрира забележителна самоирония. Герои са както известни личности, така и по-малко познати имена от българската история. Свързващият елемент представляват размислите и обобщенията относно нашето минало, които комбинират знания, житейска мъдрост и благородството на един човек с богат жизнен опит.

Стефан Бочев е написал „Белене. Сказание за концлагерна България“ (1990; 1999), книга която остава ненадмината проза за реалността на българските лагери през комунистическия режим.