Три ранни разказа

Младият и амбициозен писател Джером Дейвид Селинджър си поставя значителни цели в самото начало на своята кариера. Той почти отчаяно желае да види първите си разкази публикувани в списание The New Yorker, което счита за върха на американската литература. Въпреки усилията му, това не се случва в продължение на години и през време на световната война. The New Yorker, известно със своите строги литературни изисквания, все още не е готово да приеме този смел новак с циничен поглед към живота и любов към разговорния стил. Други списания обаче бързо оценяват таланта му – свеж глас по време на бурните събития от онова време. През 1940 година уважавано списание Story публикува името Дж. Д. Селинджър и неговия разказ „Младежи”, който предлага интересен поглед върху света на нюйоркските млади безделници чрез един празен диалог между двама души. Следващият му разказ „Иди да видиш Еди” излиза в University of Kansas City Review и представя антипатичния главен герой, който натиска една млада жена да се срещне с човек наречен Еди; творбата е забележителна заради усещането за незабравена история зад основното действие – похват подобен на този използван от Хемингуей. Четири години по-късно, след края на военната служба, разказът „От веднъж седмично не се умира” отново вижда бял свят в Story; той описва как мобилизиран войник опитва да информира леля си за заминаването си на фронта, но може би някои читатели ще възприемат сюжета като метафора за подготовката на семейството за евентуалната загуба във войната. Антологията "Три ранни разказа" (илюстрирана) представлява първата легално отпечатана книга от Дж.Д.Селинджър след повече от 50 години пауза и е гордост за издателството Devault-Graves Digital Editions, специализирано в повторното публикуване на най-доброто от американската литература, която представя произведенията на един иновативен автор.