Коломбър

Към белия кит на капитан Ахав, снарка, ловувана от екипа на Луис Карол и Наутилус на капитан Немо, се добавя още едно подводно литературно чудо: коломбърът на капитан Стефано Рой, описан от италианския разказвач Дино Будзати (1906–1972). Освен състезанието с коломбъра, книгата предлага интересен поглед върху връзките между кучета и любов, костюми и катастрофи, светци и балони. Тук ще намерите сравнения между Айфеловата кула и Вавилонската кула, архитектурата срещу Лукавията, Манхатънското Парк авеню и вярата. Освен това има алтернативни версии за началото на света и края на Студената война; напрегнато нощно преследване из лунапарк; риторично упражнение пред злонамерени слушатели; портрет на светец и репортаж от ада... Четиресет и три разказа плюс една новела за невероятното. „И аз като Волтер мисля – казва веднъж Будзати – че всеки литературен жанр е допустим освен скуката.“



В ПРЕСАТА

Борхес (откровено възхитен почитател на шедьовъра му Татарската пустиня) твърдеше, че макар да познаваме класиците от миналото лесно, много по-трудно е да ги идентифицираме сред съвременниците си — някои от които вероятно ще бъдат забравени от бъдещите поколения. Според Борхес един такъв съвременник може би е именно Дино Будзати със своите многобройни истории изпълнени с тревога и магичност.

От жанр към жанр, преминавайки през дълги дистанции до късата форма, творчеството на Будзати представлява постоянна магия — удивителна демонстрация на литературна виртуозност. Ако човек навлезе в неговият свят като в омагьосан замък, трябва да знае какво го очаква: италианският майстор не познава граници в размесването на реалността с фантастиката.

Дино Будзати използва парадокса или абсурда както символизма така метафората във фантастичното чрез тяхната способност да ни уплашат или предупредят; той ни показва как всичко може да изглежда различно отколкото сме предполагали досега.

Разказите му почти винаги започват с обичайни ситуации… Но авторът умело им придава мистериозност – успява да представи несигурното по начин който изглежда естествено ежедневие.

Малцина писатели през ХХ век са толкова чувствителни относно теми като отчуждение и самота както Будзати.

Често се обсъжда влиянието на Кафка върху работата му. Вярно е присъствието за флирт със символизъм или сюреализъм у него; пишейки си служи със сетивния абсурд - но множество негови съвременници споделят подобни черти без драматизацията която всички ние желаем. Онова което отличава Будзати e отсъствието надмощната паранойя типична за Кафка — затова ужасът а хуморът у него остават достъпни за читателя повече отколкото тези при Кафка…

В историите му винаги има чакащи персонажи или пък значими събития (като бурята или войната), които закъсняват докато героите задълбочават собствените си натрапчивости… Малко произведения предизвикват такова силное участие както романът Татарската пустиня или сборниците Шейсет разказа/Коломбър…