По-горе билото, майстори! Сиймор: Запознаване

Много хора на моята възраст и с подобни доходи, които записват спомени за починалите си братя в интригуващи полудневници, изобщо не се затрудняват да ни информират за дати или местоположения. Нямат желание за сътрудничество. Обещал съм си да не позволя това да ми се случи. Днес е четвъртък и отново седя на неудобния си стол.

Часът е един без четвърт след полунощ, а аз съм тук от десет часа и опитвам да намеря начин да представя Сиймор като Атлет и Играч, без да разгневя тези, които презират спорта. Удивен съм и разочарован, че няма как да го направя без предварително извинение. Понеже принадлежността ми към английската катедра означава много - двама от колегите вече са на път да станат модерни поети с утвърден статус; трети пък е известен литературен критик сред специалистите по Мелвил в академичните среди тук на Източното крайбрежие. Тези троица (със сигурност имам тяхната симпатия) винаги тичат към телевизора по време на бейзболните мачове с бутилка студена бира в ръка – така че всички могат да ги видят. За жалост малките камъчета, които хвърлям в градината им няма как сериозно да повлияят, защото идват от стъклена къща.

Аз самият обожавам бейзбол откакто помня и нямам съмнение, че мозъкът ми съдържа области подобни на дъното на клетка за птици със стари спортни страници около себе си. Всъщност смятам (според мен важна част от взаимоотношението читател-писател), че една причина години наред активно участвах в радиопрограмата беше способността ми да разказвам какво правят момчетата Уейнър или колко пъти Коб краде трета база през 1921 г., когато всъщност все още бях само две годинки - това впечатляваше аудиторията.

Все пак продължавам ли твърде дълбоко? Все още ли не мога спокойно да приема спомените за онези следобеди прекарани зад "Поло Граундс"? Не мисля така. Може би просто защото навлизам във възрастта над четиридесет години и настъпва времето писателите трябва постепенно να напуснат игралните площадки.

Знам причината зад моето колебание при представянето на Естета като Атлет: преди години имах приятел Къртис Колфийлд – интелигентно момче участник както със Сиймор в радиопредаването; той загина при десант в Тихия океан. Спомням си един ден когато играехме тенис на маса - той изглеждаше толкова несръчен...изражението върху лицето на Сиймор бе незабравимо когато чува подигравателния ми смях.

Сиймор обожаваше игрите – независимо дали били външни или вътрешни – но никога не играеше умерено добре или лошо; резултатът почти винаги беше крайности. Преди няколко години сестра ми Франи сподели детски спомен как лежала люлеейки се докато гледала него как играе пинг-понг у дома ни; вероятно става дума именно за старото креватче което я возело из апартамента…Но може би тя действително е наблюдавала Сиймор докато играе тенис даже като бебе...

Когато самият аз играех срещу него , губех всякакъв цвят- сякаш срещу мен стоеше сама Майка Кали! Играеше нахално усмихнат без значение кой печели...Той преследваше всяка топка независимо отклонението й нагоре или наляво...В три случая пет удара завършваха извън масата или вдясно/наляво така невъзможността му противник истински жадувал разнообразие…Ала този факт никак не привличаше вниманието му; оставял се учуден винаги щом врагът му започне високо недоволство относно гонене около помещението./.../
Джеръм Селинджър, Из "Сиймор: Запознаване"