Спрете полета на Сокола. Вулгарен роман

Козела реши да си купи един килограм наденица, сирене, буркан с кисели краставички и хляб. Напълни плик с водка и се затвори в къщата си в Лесидрен. Изключил беше всички телефони и практически прекратил контактите със света навън. В колата му имаше “Щайера”, а на кръста под колана носеше “Рюгера” – това бяха всичките му принадлежности. Осъзнаваше, че е провалил ситуацията; никакви доставки не можеха да поправят грешката, която сам бе допуснал. Беше създал множество ненужни врагове в един вече труден свят. Най-важното обаче беше, че не беше успял да се справи с основния проблем.

След като се напи, Козела заспа дълбоко. Събуди се с махмурлук и изпържи парче от наденицата, но вкусът му не хареса и я изхвърли на двора. После отряза парче сирене; държейки го в едната ръка и чаша водка в другата, излезе на терасата.

Пролетта настъпваше и дърветата започваха да разлистяват новите си листа. Прелетните птици вече спяха удобно сред короните им, докато някъде все още звукът на бухала звучеше далечинно. Долу от селото долиташе откъслечният лай на кучета; иначе цареше мълчание - всепоглъщащо или по-точно казано космическо мълчание на напрежението, което кара ушите да болят и главата да прецъкне.

Козела отпиваше от водката и захапа малко сирене; след краткия опит го хвърли навън при останалото хранително боклучество и продължи само с алкохола."