Легендата Прудкин

Легендата е легенда именно защото е по-устойчива и трайна от всякакви исторически факти. Историята, която ще ви представя, е такава легенда. Не случайно в две изречения повтарям тези термини. Лятото на 1922 година Цюрих не беше преживявал подобни горещини. Двама възрастни мъже седяха на пейка под кестените до "Цюрих зее". Те не бяха обикновени минувачи, а най-търсените личности в комунистическа България. Единият от тях бе прочутият полицай Никола Гешев, който десетилетия наред бил издирван както от държавната сигурност, така и от КГБ; другият – с татуировка АМП на дясната китка – беше известният авантюрист Антон Макарович Прудкин. В продължение на години полицията в царска България смяташе, че тази абревиатура се отнася за Антон Макаров Прудкин, но всъщност тя представляваше лозунг на анархистите, прокламиран през началото на века от княз Кропоткин и означаваше "Анархия майка порядок".

Двамата мъже тихо седяха един до друг и пушеха цигари от обща кутия "ЖИТАН", като понякога хвърляха чипс на лебедите близо до брега. Жегата беше толкова непоносима, че по улиците почти нямаше хора; ако имаше движение някъде, то идеше само от автомобилите с климатици. Зад тях между кестеновите дървета спря бронираният инкасо автомобил на "Норт Бренер Банк". В този миг два автомобила "Алфа Ромео Джулия спринт" се появиха откъм двете страни и обкръжиха банковия камион; девет въоръжени бандити изскочиха извън колите си.

Гешев и Прудкин наблюдаваха безстрастно сценката зад себе си — подобни ситуации вече не ги впечатляваха или тревожеха. Нападателите обградили инкасаторския автомобил с намерение да принудят охраната да се предаде.
– Какво мислиш за това, Антоан? - попита Гешев.
– Италианци - отвърна спокойно Прудкин. - Само те не знаят какво значи кисело грозде в Швейцария.

В същото време полицията пристигна пред банката — рядкост бе да видиш въоръжени полицаи в Цюрих; но когато настъпеше непредвидена ситуация облечените като астронавти командоси появяваха сякаш след дъжд гъби. За по-малко от тридесет секунди операцията приключи: трима нападатели лежаха мъртви, а останалите бяха натъпкани с качулки и белезници в специалния полицейски “ДОДЖ”. Колата за морга прибра телата им и площадът пред “Норд Брeнер Банк” пак опустя.

– Аматьори – въздъхна Прудкин – Ако ставаше дума за руски мафиоти щеше да бъде различно.
– Не и тук в Швейцария – каза Гешев докато запалваше нова цигара – Да тръгваме Атоан! Ставам нетърпимо горещо.
– В хотел “Савоя” има климатик Никола.

Така двамата мъже станаха от пейката и бавно започнаха да вървят по алеята между кестеновете.
Беше август 1966 година , но всички събития във тази легенда започват много по-рано.