Лебедовата песен на майора

„- Прекрати това, приятелю - каза Симо Митев, когато се завърна от Либия.
Жената му беше в третия месец на бременността си, а той — пет месеца извън родината. Симеон Митев бе мек по характер човек. За жена си думите му звучаха повече като предложение, отколкото като заплаха. Като строителен работник, прекарал три години на обект между Либия и Судан, той излезе от дома и се насочи към кварталната кръчма "Доверие", където знаеше, че ще срещне познати или приятели от града. Посрещнаха го с радостни възгласи: „Ти черпиш“, „Честито“, „Да ти дава Господ син“, „Няма да ти затрие семето“ и т.н. Устремил поглед надолу и смутен, Симеон седна при съгражданите си и направи опити да покаже радост за събитието; почерпи бедните свои другари и след закриването на заведението тръгна към реката, където сядашe на една полусчупена пейка. "Какво стана тук?" помисли си той. "Аз се трудя упорито под палещото слънце в пустинята, а тези хора — които почерпих — направиха дете". Разбира се не можеше дори да предполага кой всъщност е този човек.
Мекосърдечен работлив човек без желание за конфликти, той посети родителската къща в опит да ги събуди – но те спяха дълбоко. Изпуши няколко цигари през горещата августовска нощ; не го допуснали в гранд хотел "Дунав" (защото бил неподходящо облечен) и унило се прибра у дома си. Жена му спеше спокойно до него. Той наля чаша кайсиева ракия – производство на баща си – включи арабски канал по телевизора и започна да плаче тихо: “Какъв живот живея там?” мислеше докато избърсваше лицето със суха ръкавица.. След малко друга мисъл проблеснала: “Какво ли е виновно детето растящо в корема на тази жена?”. Оттук нататък нищо друго не помнеше.“