Цената

Валери се настани на една от пейките, близо до Айфеловата кула. Въпреки че вече беше прекарал цял месец в Париж, за първи път успя да се отдалечи от болницата. Сега стоеше там, под самите крака на тази известна забележителност. Все още му изглеждаше невероятно, че е той човекът седнал на пейката. Не смееше да помръдне и продължаваше да се държи по същия начин, както правеше навсякъде другаде след пристигането си в Париж. Когато нямаш средства, приятели или познати в непозната среда, несигурността винаги присъства. Постоянното чувство за заплаха в неговата емигрантска изолация не го напускаше.

Тази мъчителна тревога го преследваше всеки път щом стъпваше на ново място дори и в София; особено силно я усещаше тук, при основите на Айфеловата кула. Все още не бе готов да зададе онези трудни въпроси относно решението си да напусне България и да остане сам без познати или подкрепа – почти без никакви средства. Далеч от родината си и семейството - хората пред чиито врати можеш просто да почукаш с молба: "Гладен съм..." И ето го сега - самотен, без парични средства и приятели... Единственото оръжие у него бе волята – по-скоро упоритостта му da опита новото предизвикателство и доказването себе си независимо от цената на жертвите. Даже когато всичко изглежда невъзможно или абсурдно. Той беше именно такъв – празен джоб и голяма упоритост...