Любов, сънища, думи, и… други изображения на смъртта

Любовта представлява първоначалния образ, създаден от Бога с въглен върху чистата ни памет. Тази творба остава завинаги и е последният ни опит да разгадаем символите, оставени от влажните клонки през ноември, преди зимният сняг да ни покрие.

Тя е като гъвкав и безпощаден тореадор, който омагьосва нашата душа - кипяща и черна като митичен бик. Плащът на желанията ни всъщност се явява халюцинация, която води до раздяла, тъй като Любовта в един момент напуска дори нас самите. Дърветата - огромни рижави ангели са застанали между хората завинаги; от техните крехки клони падаят каещи се пера на листата с цвета на угаснал огън. Това може да бъде сюжетът на картина, в която всичко е замръзнало и само през мъглата на сълзливите си очи ще можем да видим как любовта си тръгва. В този миг истински страдайте сред великолепната буря на последния ноември...