Аутопсия на тялото

На 23 март 4174 година от Сътворението, на Плешивия хълм близо до Йерусалим, един мъж умира, разпънат на кръст. Това е било обичайното наказание в Римската империя, предимно за невинни хора. Той умира сам и неразбран, изпълнен с страх и страдание. Вероятно не осъзнава, че съдбата му го е определила да играе безмилостната роля на пилигрим в трагедията за залеза на боговете.

Смъртта на Иешуа бар Йохосеф е най-силно оплакваното и най-оскверняваното събитие в историята на човечеството. В нейното име са завладявали континенти, водели войни и убивали милиони бедстващи души. Чували сме песни на радост и горещи сълзи от скръб и ненавист в следствие на тази смърт. Заради него гласовете на други божества изчезнали от магичния спектър на човешките вярвания, оставяйки ни само догадки относно техните причудливи космогонии.

В крайна сметка дори той се уплашил от пророчеството си – запитал себе си или другите: "... ако светлината вътре в теб е тъмнина, колко голяма ще бъде тогава тъмнината?" Излиза така, че 23 март 4174 година остава най-тъжният ден в живота на човечеството... Защото всичко онова, което последвало след това събитие показва колко безсмислено би било да загине нито едно човешко същество.
ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ