Глобализацията и националната съдба

Глобализацията е един от най-важните световни проблеми и в последните 15-20 години той привлича значително внимание на изследователите. Темата за глобализацията и нейните ефекти стана централна след разпадането на социалистическата система, когато световният капитал, особено транснационалните капитали, получиха ново пространство за действие.

С паралелното развитие на информационното общество се наблюдава и друга тенденция - увеличаване на държавната глобализация. Множество ограничения падат, а суверенитетът на много държави намалява. Съединените щати успяха да се утвърдят по-свободно в региони, които преди са били недостъпни за тях. Примерът с Ирак подчертава как американските компании определят кои играчи могат да участват във възстановителния процес там. По този начин понятието "глобализация" често съвпада с усилията за налагане на американския модел в света.

В международната дискусия започват да се оформят идеи за нов световен ред, различаващ се от установения след Втората световна война от Римския клуб. Политолози и икономисти до края на 80-те години говореха за бъдеще, основано върху конвергенцията между различни системи. Предходно популярната концепция беше свързана с постиндустриалното общество; Тофлър я нарече „Третата вълна“ и определи основните характеристики на новата информационна цивилизация.

Понятието "глобална революция" набра популярност като термин, обозначаващ почти всички промени в следвоенния свят. От една страна, доминиращото влияние на САЩ над целия свят беше подпомогнато от краха на социалистическите режими и самия Съветски съюз. Но тази ситуация провокира появата на опозиционни сили като Европейската икономическа общност (сега известена като Европейския съюз), която представлява скрита форма на противодействие срещу пълното господство на американизма върху икономиката и културата днес.