В очакване на шейха

Какво представлява тероризмът? Според семиотичния анализ, той е насилствено налагане на физическа, морална или религиозна власт от по-силната страна над по-слабата. В световен мащаб се обсъжда несиметрична или терористична война, водена от група анонимни лица с няколко известни лидери, които обаче всички следват исляма. Но доколко това е вярно?

На пръв поглед изглежда така, но само на повърхността. Ислямът не представлява най-могъщата част от човечеството. Християнският свят остава доминираща сила в технологичното, военно и морално отношение. Комунистически Китай с население от 1.5 милиарда души – предимно будисти – е значително по-влиятелен от исляма във всякакъв аспект. Индия с нейното хиндуистично население и многобройните си божества също притежава огромна мощност. Не трябва да забравяме и Русия, която през вековете под управлението на различни царе и президента Путин е била постоянно ангажирана в конфликти както със западния католически свят, така и с множество ислямизирани племена.

Независимо дали конфликтите са студени или кървави, руският народ живее в постоянен стрес; за тях наличието на оръжие под възглавницата не е изключение.

Кой тогава стои зад терористичната война, за която говори целият свят? От атаките на 11 септември 2001 г., до трагедията в Беслан? Анонимни индивиди като Бен Ладен и Ал Заркауи ръководят религиозната война — наречена терористична или асиметрична — срещу света.

Християнството трябва да осъзнае тези факти, тъй като то самото страда от последствията на терора. Истината може да звучи грубо: става дума за религиозна битка между исляма и християнския свят.

Всяка религия има корени свързани с морала и законите за добродетелност - милосърдие към другите хора и защита на живота като висша стойност.
През историята всяка религия преминавала през периоди на фанатизъм; например християнството имаше свои мрачни моменти по време на Инквизицията и Кръстоносните походи прилагано чрез насилие спрямо неверниците — но това беше далечно минало. Днес основният принцип сред католици, протестанти и православни християни е толерантността към различните убеждения και мирното съжителство помежду им.

По подобен начин будистките общности също преминаха през подобни изпитания в своето Средновековие; днешните миролюбиви индуси споделят пространство със свободно практикуващи верования в държави като Индонезия, Пакистан ,Бангладеш итн."