Шест етажа без асансьор

Знаете ли, че аз бях първият човек на света, който прочете новата книга на Маргарита Петкова? Имам в библиотеката си доста от нейните произведения. За съжаление, не успях да се сдобия с всички тях - не защото нямам желание, а поради трудности при намирането им. Но истинската болка идва именно от новата й книга.

Тя е изпълнена с множество "етажи", които трябва да бъдат преодолени – асансьорът липсва и затова „Шест етажа без асансьор“ звучи така естествено. Чета я на един дъх, почти задушен от чувствата предизвикани както от началото, така и от края и всичко между тях. Всички стихотворения са подредени толкова внимателно, че образуват роман. В този ред думите раждат хаос само чрез необузданите емоции на любовта – споделената любов! Докато четеш, преживяваш всяко едно чувство; сякаш излизаш от сън или летаргия и ти се струва, че текстът говори за теб – за теб и нея или него; за двама ви като двойка.

В книгата има многобройни възходи и падения, но между тях присъства една стабилност – сигурността относно това какво означава любовта за човека и как той ѝ отвръща със същото: с обич към самата любов. Тя действа като магнит, променящ полюсите ни; няма добро или лошо в тази реалност – просто гледаш пълноценно през своя собствен поглед.

След време този поглед носи горчивина; болката може да бъде мъчителна понякога - щастието да си близо до някого е огромно! Смелостта да бъдеш момиче в ръцете на момче е несравнима красота! Стъпките са безкрайни - никой не обръща внимание колко нагоре изкачват или надолу слизат. Любовта ги кара да забравят дали стъпват въобще - те просто летят!

Защо винаги има хора против любовта? Ако тя не влиза през прозореца им или не шепне нежно в ухото им? Защо тези страхове пречат особено на онези отказали се сами да я приемат? Аз твърдя постоянно: животът и любовта са две страни на една монета! Защо много хора криют своите чувства вместо смело да признаят наличието ѝ?

Любовта идва там където я търсят искрено; осъзната e когато я споделиш напълно! Тя обаче живее между слоевете… В най-тъмните места там където едно момиче светлинка дарява на едно момче — точно там пише Маргарита Петкова за величието ѝ: открито и смело.

Така стоят нещата — или нарича истинските работи с имената им или ги игнорираш... Или потвърдиш своето съществуване чрез обич… Знаете го добре!
Симеон Аспарухов