Шест етажа без асансьор. Пълната версия

Това са моите „Шест етажа без асансьор“, представени за първи път в тяхната цялост. Обичам ги много, тъй като съм ги изкачвала (и все още продължавам) стъпка по стъпка, с почивки и стремеж, устремявайки се нагоре, без да се опирам на перилата, бавно слизайки и въздишайки от умора.

Изкачването на тези етажи ми бе изпратено сякаш отгоре в период на затворен, неприятелски свят, замръзнал в мълчалив ужас. Разбрах и усетих колко прекрасно е да бъдеш Малката. Така животът ми придоби завършеност и смисъл – всичко дотук беше изживяно без пропуски. Позволих си да бъда уязвима. Уязвима до силния човек до мен. И достатъчно силна, за да понеса неговата слабост към мен. Жената може да бъде истинска жена само когато мъжът до нея заема своето място и тя не трябва да доказва как може да му отнеме функциите.

Става въпрос за любов – доверие, грижа и загриженост; споделянето на ежедневието и живота помежду ни. Ценете високите етажи дори ако сте на партера на битието си! Имайте любов – каквато й да е тя или към когото я чувствате! Без нея какво значение имат останалите неща?

Маргарита Петкова