Тъй рече Виктор

Виктор се появи изненадващо и веднага започна да записва. Това, разбира се, е метафора – аз просто пишех на клавиатурата. Нямаше никаква магия в това; всеки, който създава стихове, знае как протича процесът. Или по-точно - не знае нищо конкретно за него. Изразът "Някой диктува" принадлежи на Андрей Германов и често се използва от групата поети, сякаш звездите им нашепват вдъхновение.

Когато Виктор дойде с идеи и структурата на стихотворенията си, осъзнахме, че никой не чете дълги творби в социалните мрежи – даже аз самата не го правя. Затова той реши да заложи на вътрешните рими и аз го подкрепих.

Започна всичко като шега: говореше ту за едно, ту за друго – през четири години без определен ден или час пред компютъра му непрекъснато се появяваха нови стихотворения. Цели 62 произведения бяха написани направо пред читателите.

След време обаче Виктор напусна толкова внезапно, колкото бе дошъл. И пак нямаше нищо мистично около това; просто зная, че вече няма да мога да пиша така дори ако поискам. Аз никога не си поставям цел да римувам насила; оставям думите сами да намерят своето място. Често ми е трудно да разбера какво точно е искал авторът! Виктор беше непостоянен – понякога лекомислен, друг път саркастичен или жесток и много сантиментален; но винаги откровен. Той ми е скъп човек и затова реших да споделя неговото творчество в книга - може би ще ви хареса.

Ах, неизменният въпрос – кой всъщност е Виктор?! Както казал Гюстав Флобер: "Мадам Бовари - това съм аз!", така каза и Виктор...

Маргарита Петкова