Тиха книга /Второ преработено издание

Екатерина Йосифова изразява мнението, че „Тиха книга” е от съществено значение за българската поезия. Тя я описва като важна и малко тъжна – отражение на живота.

Людмила Миндова добавя, че „Тиха книга” представлява сложен опит за баланс между осмислянето на света и личните преживявания. Според нея книгата предлага спокойствие там, където обикновено се очакват силни емоции.

Дико Иванов отбелязва, че много хора възприемат смъртта като далечен хоризонт. Въпреки това, авторът на книгата ни призовава да погледнем смъртта с мълчание вместо с плач – не за да я обичаме, а за да намерим смисъл в неизменния й път.

Михаил Неделчев подчертава как темата за смъртта присъства в българската литература и споделя убеждението си, че Валентин Дишев не се страхува да говори открито по този въпрос. Поетът разглежда различни аспекти на битието във връзка със смъртта и привлича вниманието към магията на имената в своята поезия.

Марин Бодаков поставя акцент върху парадоксите на тишината и начина, по който тя може да предаде своите чувства към другите. Според него минимализмът в творбите изгражда олтар на самотността и демонстрира борба между словото и шума около нас.

Ваня Стефанова забелязва систематичност в контекста на културните препратки в новото произведение сравнено с предходните му творби. Тя предполага, че тази книга маркира края на определена фаза в развитието както на езика така и тематизацията му относно мълчанието; онагледяващо величието дори при простота без претенции или явни декларации.

Стихотворенията представят непосредствени усещания, които отключват мислене у читателя - разкривайки света чрез чуване и прочитане като основа за интерпретация.