Маргьорит (и други регистри) /Второ допълнено издание

Екатерина Йосифова споделя, че е трудно да се опише книгата накратко. Тя представлява произведение, което изисква бавно четене и размисъл след всяка фраза или в централните моменти на стихотворенията. Авторката не нарушава ритъма на внимателно изградена композиция, вдъхновена от Маргьорит Юрсенар. В текста могат да бъдат проследени деликатни линии между болката и смелостта, обмислените действия и импулсивността, мъдрост без перспектива... Поезията е навсякъде между многобройните знаци: „(Небрежен чистач/е времето)”, които оставят своето присъствие.

Марин Бодаков коментира как "Маргьорит (и други регистри)" революционизира съвременната българска литература с уникални сказуемни определения, които предизвикват метафизични размишления.

Според Емануил А. Видински това е книга, която крие силен смисъл в тишината си; тук смъртта служи като огледало за несигурност в себе си.

Йорданка Белева я описва като прекрасна творба! Тя удовлетворява читателя и провокира желание за писане без да бъде просто повторение на прочетеното.

Петър Чухов счита книгата за дълбока колкото огледало – измервана с красотата на нашето отчаяние. Според него тя разбива доминиращите наративи във поезията ни и се свързва с античното у нас – символизиращо възможна вечност.

Георги Господинов подчертава фината работа върху темите за болка и езиково изразяване в тази поезия.

Михаил Неделчев я определя като междужанрова книга със завладяващи прозрения, заслужаващи обсъждане...

Добрина Топалова споделя как срещата ѝ с книгата беше белязана от една почти обсебваща дума - пределно. За нея текстовете са мъдро лаконични; те не приемат всяко преживяване като изкуство, а само онези мигове, които вдъхновяват духовността над двойнствеността крайно-безкрайно образ-смисъл. Лаконизмът тук не убива поезията; той привлича читателя към общуването с преживяването й.
Тази творба може би ще намери място до именити български автори в личния канон на Добрина Топалова...

Георги Каприев акцентира върху раждането и страданията представени отвътре: „По шевовете онемели / боли ме светът”. Разказът премахва суетността чрез радикална жестокост - история въпреки минимализъм докрай… История включително на малките детайли: „следите на пръстите по скалата”, показвайки единствено важното оставање…

Книгата бе номинирана за Национална награда за поезия "Иван Николов".