RES /или палеонтология на поетическото тяло/

Напълно съм убеден, че "RES..." представлява важно събитие в българската литературна сцена. Това е едно от онези явления, които ще имат дългосрочни последици и които сега само можем да усетим чрез нашето отношение към книгата като дълбоко работещо произведение.

Изразявам това с осъзнаването, че някои хора могат да се почувстват притеснени от тези думи. За мен тази книга - всъщност две книги, но възприемани като едно цяло - не са просто статични обекти, каквито представя термина "палеонтология" в подзаглавието. Авторът изрично посочва отрицанието на такъв поглед и акцентира на еволюционния и прогресивен аспект. Според мен тя е синтез между разум и чувство, красиво оформена в поетична структура. Позволете ми да кажа, че тук става дума за изключително фини щрихи с четка, които оставят следи върху душата ни; те са направени с невероятна прецизност точно там, където трябва, за постигане на желания ефект. Тази книга има всеобхватен характер.

Интересното при нея е фактът, че може да бъде прочетена наведнъж, но предизвиква желанието да се връщаш към нея многократно – всяка част носи своя заряд: шокираща острота на изказа и точността на интелектуалните прозрения вътре в текста.

Структурата ѝ допринася за усещането ѝ като значимо събитие – категорично вярвам в това. Отново подчертавам: това е книга-събитие и аз се чувствам щастлив да присъствам на нейното представяне и интерпретация; тя съдържа находки със стойност за литературата. Има много аспекти за обсъждане относно отделните части – интересни във множество направления – но най-привлекателното за мен остава цялостната задълбоченост по основните човешки теми със специална отговорност към самия акт на задълбочаване. Това означава човекът зад този текст стреми да предостави резултатите от своите размисли както на околните около себе си.

Това ясно доловимо чувство за отговорност във страниците ѝ ме привлича особено силно... Радвам се бъда свидетел на появата й.
Илко Димитров