Дъска по мокрия пясък
Издателство: | Ерго |
Брой страници: | 64 |
Година на издаване: | 2014 |
Дата на издаване: | 2014-09-26 |
ISBN: | 9789548689595 |
SKU: | 94121570000 |
Размери: | 14x20 |
Тегло: | 107 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 9 лв. |
Екатерина Григорова, родена през 1975 г. в Добринище, е преподавател в Нов български университет от 2007 година. Тя води курсове по новогръцка литература, художествен превод и практически новогръцки език. Автор на множество стихотворения и изследвания за новогръцката литература, тя печели второ място на Националния конкурс с името на Петко и Пенчо Славейкови за лирично стихотворение през 2014 г. Нейната поетична книга „Фарадеев кафез“, публикувана от „Жанет-45“, получава награда на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“ (2013) и номинация за Национална литературна награда „Памет“ същата година.
Поезията на Екатерина не предлага опростени послания; тя се обръща към интелигентни читатели с ерудираност, които могат да навигират в сложните културни асоциации и внушения. Нейните творби са различни от традиционната българска лирика, която акцентира върху интимността и личната изповед. Те впечатляват със своето тематично разнообразие и богатство от парадоксални образи, напомнящи стила на сюрреализма, но също така притежават дълбочината на англоезичната поезия. Книгата й представлява контрапункт срещу монотонността в ежедневието ни.
Според Милена Кирова, Екатерина умело преминава между световното пространство и съвременната българска лирика още с първата си книга „Фарадеев кафез“. В новото си произведение тя демонстрира проницателност, ненатрапчивост при използването на парадокси и находчивост в помирението между идеи. Читателите ще усетят аромати като "трендафил", "марципан" или "стадо пуйки" сред темите свързани със социалния хаос.
Бойко Ламбовски представя стихотворението "Залез":
Дали някога ще можем да полетим с балона под влияние на е.e.cummings?
Две души над града,
по-високо от смога - виждаме как
покривите светят а движението мяука.
Може би ще видим други като нас – тъжно отказващи живота.
Или тези откъснати от тротоарите –
хвърлящи поглед като диск,
разтапящ се пред слънцето.
Сигурно те залагат висините:
ние двамата сме в един балон,
който потиска смъртта
под короната на вечнозелено дърво,
из сборника “Дъска по мокрия пясък”.
.
.