Ортелий /Второ преработено издание

Иван Ланджев заявява, че „тази книга изисква да бъде правилно разбрана”. Ваня Стефанова отбелязва, че в нея е постигната висока интелектуална и концептуална плътност в ограничени обеми, което е характерно за стила на поета. Този път обаче добавените предизвикателства произлизат от литературната мистификация, свързана с условния автор Теодор П. Христов – псевдоним на Валентин Дишев. Мистификацията тук работи на различни нива: Теодор не представлява само личността на Дишев; тя се насочва към значими проблеми, които са важни за съвременната културна ситуация.

Текста ни пренася през различни хронотопи и проучвания чрез литературата, докато образува свой собствен "атлас" на света, повлиян от социокултурните условия през последните три десетилетия. Поетичният глас в книгата резонира с аналогии към картографа Ortelius и неговите неточни карти – те задават нови маршрути и открития. Книгата подчертава своята отговорност спрямо местната културна традиция и присъствието на автора дори когато той отсъства физически.

Гласът в произведението носи тежест “от изток”, а пътуването му е описано като глас „от други Анди” с метафора за идентичност - думите звучат почти магически без да губят връзка със своето наследство или натрупания опит от историята. Произведението предлага синестезийно преживяване без типичната притегливост на съвременните текстове; вместо това то тържествува над мелодията и ритма си.

Мария Донева споделя как стиховете я завладяват фонетично чрез фрагментарни образи; възприема ги като заклинания, които създават паралелна реалност недостъпна за нея. Михаил Неделчев акцентира върху магическата сила на имената в поезията – множеството им придава специфична персонализация и задълбочава смисловото богатство.

Палми Ранчев коментира близостта си до тази поезия именно защото тя се движи границите между явления и събития. Първата версия на книгата получава номинация за Националната награда за поезия „Иван Николов”.