Витрините на страха. The Show windows of Fear

Витрините на страха

И статуите плачат понякога,
щом сменят предназначението им.
Закачалки за дрехи,
голи просяци зад витрините
с изпочупени молещи ръце...

Веригите на мълчанието
са твърде тежки...,
за да захвърлят новите си дрипи
и да докоснат луната.

Силуетите на страха
прелитащи в лунния си танц...,
смеещи се образи...,
градските светлини,
стичащи се по витрината...
И само някое малко дете,
което ще ги докосне
озадачено от красотата им
отвъд маската на модерността.

Разперили ръце,
тъжни лунни статуи,
молещи за мъничко вдъхновение.
нощта плаче с тях,
но се срамува да ги погледне
тези неми просяци зад витрините.