Витрините на страха. The Show windows of Fear

**Витрини на страха**

Понякога и статуите проливат сълзи, когато променят своето предназначение. Закачалки за дрехи и голи просяци зад стъклата с изкривени молещи ръце...

Веригите на мълчанието са твърде тежки, за да отхвърлят новите си дрипи и да се опитат да докоснат лунната светлина.

Силуетите на страхa танцуват под лунния блясък... смеят се образи, а градските светлини се стичат по витрината... Единствено малко дете ще посмее да ги докосне, озадачено от тяхната красота отвъд модерната маска.

Разперили ръце, тъжни лунни фигури молят за малко вдъхновение. Нощта плаче с тях, но не смее да погледне тези неми просяци зад витрините.