Подходящи маневри в мъгливо време

Тази антология обединява белетристи от различни поколения, всеки от които по уникален начин изразява своето виждане и индивидуален подход към жанра. В нея са представени 21 автори, родени преди 1989 година, а общото между тях е опитът им да живеят както в комунистическата епоха, така и след това. Това формира ясни впечатления и принципи относно историческия контекст.

Чуждестранният читател вероятно ще забележи определени универсални явления като прехода от посткомунизъм към демократичност, институционалното объркване и моралната несигурност. Също така се наблюдава преоценка на митовете създадени от комунистическата пропаганда – каквито бяха режимите на Живков в България и Чаушеску в Румъния – срещу процесите на деконструкция и демитологизация през посткомунистическия период. И румънските, и българските писатели споделят интерес към комунистическото минало и търсят смисъл в неясните аспекти на историята, която беше диктувана от тоталитарните режими. Литературите на двете страни показват сатира, дистопия, черен хумор и анализиране на социалните кризи чрез автофикции и параболи, които постоянно провокират размисли.

Съвременната румънска литература преследва подобна цел както българската - да открие нова архитектура за идентичността си във времена на европейска интеграция και справяне с комплексите за маргинализация. При всички тези автори можем да видим стремежа да се пренапише общество без ясно зададен идентификационен компас, което постепенно се опитва да разбере новата реалност. Трудността произлиза най-вече от факта че въпреки усилията за улавяне на социалните трансформации остава нещо неизказано. Както при българските писатели има дефицит по отношение хармонизацията сред проявленията в новото капиталистическо общество.

Дискурсът печели предимство над всичко останало; той съдържа политикански нагласи спрямо новата действителност: съмнително забогатяване, триумфираща безцелна еротика и разколебаност какво означава битието ни като граждани в едно общество с труднопределими характеристики; разпадане на историята и идентичността идвайки отвсякъде заплашителни или разочароващи ситуации — но осигуряващи свобода за която сме мечтали преди време. На въпроса „Какво правим със свободата придобита след посткомунизма?“ всеки автор предлага свой собствен поглед върху ситуацията. Наблюдаваме опити за обновление литературния стил синхронизирайки го с глобалната литература чрез иновативни стилистични подходи.