Антология. Поезия

„През целия си живот създавам една симфония и, без да се заблуждавам, вече съм в началото на нейния финал. Произведението „Аз съм Ной“ наруши уюта на моите читатели. Желая за малко да оставя тази авантюра настрана и да завърша нещо, което започнах преди много години в младостта си. Знам какво ме очаква, но усещането за „нищо не знам“ все още е тук. От едно трябва да внимавам – ако повторя себе си след „Виновен свят“, то това би означавало духовната ми смърт. Аз пиша своя собствена драма и затова понякога се отнасям строго към стиховете си; има моменти, когато просто не мога да ги търпя. Може ли човек да обича собствения си трагичен разказ? Но понякога изпитвам съчувствие към онова ужасно чувство вътре в мен...“ - Янислав Янков

Тези стихотворения не са написани от каноничен вярващ; те изразяват поетически агностицизъм, който оспорва даже божественото присъствие в името на страдащия човек и неговото достойнство.
Не мога да повярвам напълно в това, но познавам Янислав достатъчно добре и бавно прочетох творчеството му. Той е този човек, който може случайно да засвири на пиано и след това с насмешка да отбележи: „Бостънският симфоничен оркестър не свири на бис...“, защото щастливци са тези, които получават ударите на живота. Не вярвам напълно обаче зад метафоричността на Старозаветните притчи стоят сълзите на днешните потиснати; нито пък мисля, че поетът Ной ще ни изведе от страшната пустиня на човешката скръб – но осъзнавам колко важна е именно неговата поезия за спасението нашият дух.
Стихотворенията от първата му книга намират място във втората; вторият сборник продължава развитието до следващия му труд. Той принадлежи към авторите, които постоянно се връщат към основополагаещите теми. В него живее както трагикът така и авантюристът; нови слоеве постепенно натрупват около централното ядро с усилие или мъчение. Палитрата преминава през черни небеса с проблясъци светкавици. Появяват се нови символи и образи за един "виновен свят", от който варварските сили трябва да бъдат прогонени с надеждата Рим – вечният град – остава непоклатим.

През годините Янислав Янков остана верен както себе си, така и своето творчество като цяло — той предава послание както до читателите така и до народа si . Изправяме се пред апокалипсис , но той ще бъде преодолян , а унижението ще намери справедливост… А утре? Утре „нека заповядат гостите“.

Владимир Шумелов