Тринайсет. Капан за мисли

Миражът възниква от жажда
в пустинята, сред пясъците на словата...
поставете върху вятъра следобедното слънце
от музея на бездушната памет.

Когато изгубиш посоката си,
градината се изпълва с пчели и цветя.
Тръгвай, пътят те очаква.
Намери възела и после го разсечи.

Думите остават неизказани,
а до дясното ми рамо тича планина
с тихия ромон на бърз поток.

Времето е сянка на момиче;
ще намерим далечно пристанище.

(Всеки ред носи емоцията на един от тринадесетте.)