Пясъчната книга

Сборникът съдържа тринадесет разказа, които представляват своеобразно отражение на символични теми и образи от предишните произведения на уникалния майстор на краткия разказ Хорхе Луис Борхес. Темите включват двойници, огледала, лабиринти, Платонови архетипи и концепцията за магическа дума, която обобщава всичко; времето е представено като „безкрайна плетеница от минало, настояще и бъдеще“. Издаден през 1975 година, този сборник съчетава литературни и митологични препратки с изключително икономичен език – в същото време той предлага неизчерпаем поток от мисловни предизвикателства. Прозата на Борхес наподобява "Пясъчната книга" от едноименния му разказ: тя е "чудовищно" богата. В нея реалността и фантазията се преплитат така тънко, че фактите служат само като отправна точка за въображаемите идеи и размисли. Сънищата в неговите текстове продължават да се развиват в гостоприемното въображение на читателя дори след последната страница.

„Каза ми, че книгата му носи името „Пясъчната книга“, защото както пясъкът няма начало или край, така е и с тази книга. […] Ако пространството е безкрайно, ние сме във всяка точка от него. А ако времето също е безкрайно – ние можем да бъдем във всяка момент.“
Хорхе Луис Борхес