Нови разследвания

През 1925 година Борхес издава малък сборник с есета, наречен „Разследвания“. Заглавието носи хумористичен оттенък и цели да възвърне оригиналното, невинно значение на испанската дума inquisición – разследване, която е натоварена със зловеща репутация заради инквизиторските огньове. Авторът включва този свой първи опит в есеистиката в списък на забранени книги и едва след двадесет и седем години отново се завръща към жанра с новия си сборник „Нови разследвания“, който потвърдява таланта му пред читателите.

Сборникът съдържа есета, написани между 1934 и 1952 г., които разглеждат любимите теми на аржентинския писател: концепцията за времето и вечността, безкрайния космос, кабалисткия анализ на Свещеното писание, имената на Бога, мистерията около Сътворението, пантеизма и несъществуването на индивидуалността. Това са метафизични игри от един ироничен ум, готов да поставя под съмнение утвърдените вярвания. Той предлага свеж поглед върху литературата чрез кратки или по-дълги текстове за личности като Сервантес, Кеведо, Колридж, Кийтс и много други; всички те образуват великолепна верига от идеи към самия Борхес.

„Не смятам да кажа дали съм преминал през призрачните води на Времето; по-скоро чувствам сякаш улових намека или отсъствието на смисъла зад неуловимата дума 'вечност'. По-късно успях да осмисля тази странност.
Ще я опиша така: чистият образ на однородни явления – тъмната нощ, светлия зидьовидец със сладникав аромат сред природата – не е просто подобие или повторение спрямо онова от предишни години; то остава идентично. Ако можем да проумеем това сходство ще видим времето като иллюзия: достатъчни са миг от миналото ни вчера и миг от настоящето днес всъщност да бъдат неделими или неразличими помежду си — тогава то ще изчезне.“

Хорхе Луис Борхес