Всеобща история на безчестието

В контекста на литературата, Хорхе Луис Борхес се отличава от мнозинството писатели, които черпят вдъхновение от личния си опит или съчетават преживявания с културни влияния. За него основният източник на творческо вдъхновение са книгите. Това е видно в сборника му „Всеобща история на безчестието“, който съдържа преразкази на реални злодеи, бандити и престъпления, извлечени от документални истории. Борхес ги преобразява в литературна форма чрез своята артистична фантазия и майсторство. Той сам признава, че се е "играл" с адаптирането и изменянето на чужди разкази, за да сътвори един уникален собствен сюжет. В това свое първо прозово произведение, публикувано през 1935 г., след няколко поетични сборника, той остава верен на поетичното си начало. Стилът му е кратък и ясен; думите са внимателно подбрани – често многозначителни и силно експресивни. Разказите са стегнати и ритмични, включвайки само необходимото и елиминирайки всичко излишно. Повествованието привлича читателя със своите персонажи - едновременно очарователни и отблъскващи - както и с кинематографичните описания и смесването между действителност и измислица.

Сборникът „Всеобща история на безчестието“ поставя основите на ново литературно направление – магическия реализъм според критика Анхел Флорес, който въвежда този термин за първи път. По този начин Борхес прокарва пътя към бурното развитие на латиноамериканската литература през втората половина на ХХ век, когато блестящи испаноезични автори започват да печелят признание; сред тях Борхес запазва статута си като уважаван талант. Нобеловият лауреат Марио Варгас Льоса споменава: "След Сервантес Борхес е най-значимият автор в испанския език".

„Мъдреците от Широкия път учат за празнотата като основна характеристика на Вселената“. Те напълно улавят същността дори на тази малка част от космоса — настоящата книга — обитаема от бесилки και пиратски сюжети; заглавието буди тревога благодарение термина 'безчестие', но зад всякакви явления няма нищо истинско — всичко представлява просто повърхностната видимост . Самият мъж-съзидател може да бъде нещастен , ала докато пише , изпитвал удоволствие ; дано поне частица от неговото щастие достигне до читателя.“
Хорхе Луис Борхес