Възхвала на тъмнината

„Възхвала на тъмнината“ представлява магическо доказателство за начина, по който великият аржентински автор променя употребата на езика. Борхес е ненадминат в способността си да наблюдава и организира реалността независимо от жанра, в който работи. В Поетическа антология (1923-1977) той сам споделя:

„Бих искал този сборник да бъде четен sub quadam specie ?ternitatis, по един хедонистичен начин, без влияние от теории, които не приемам или от събития от моя живот. Съставих го с хедонистична цел; включих само онова, което ми харесва или което ми е допаднало в момента на избора.

Плиний Млади отбелязва в трета книга от своите „Писма“, че няма такава книга, която да е толкова лоша, че да не съдържа нещо стойностно. Това твърдение потвърдява моето убеждение, че красотата може да се намери навсякъде. За това намеква и непълният опис под заглавие „Друга поема за даровете“. Щеше да бъде странно ако тази антология с над пет десетилетия история не съдържаше поне страница или ред с интересна стойност.“

Хорхе Луис Борхес е писател, есеист и поет – изключителен майстор на кратката проза. Той е смятан за един от най-великите творци през XX век и основоположник на магическия реализъм в латиноамериканската литература. Неговите есета и поезия комбинират фикция с философия и история; те въвеждат читателя в загадъчни сънища и безсънни нощи и му представят въображаеми енциклопедии както и онтологични размисли – преобръщайки всички схеми относно възможностите на езика.

„Обречен съм завинаги да бъда Борхес вместо мен (ако изобщо имам собствено аз), но откривам себе си много повече извън неговите произведения отколкото в тях или дори сред мелодиите на китара", признава един от гениалните умове на световната литература.