Седем вечери

В тази публикация са представени разговорите, които Хорхе Луис Борхес провежда през 1977 г. в театър „Колизей“ в Буенос Айрес. В тях, подобно на Сервантес, той заема ролята на читател, който разказва, коментира и обобщава произведения на други автори. Както често се случва при него, четенето става акт на сътворение и преосмисляне – нещо повече от просто възприемане; то включва интерпретация, популяризация и наслада. Чрез задълбочаване в текстовете този вече сляп човек започва да наподобява скромен историк, който със своето методично изследване изглежда несъзнателно оформя основополагащия елемент на културата и разбиранията за литературата като безкрайна извора на удоволствие. Като философ на детайла и странното Борхес успява да открие универсалността им чрез проучването на техните естетически качества. Беседите му по теми като „Божествена комедия“, „Кошмарът“, „Хиляда и една нощ“, „Будизмът“, „Поезията“, „Кабала“ и „Слепотата“ са резултат именно от такъв подход. Той самият отбелязва: "Не е зле; смятам че относно темите, които толкова ме завладяха, тази книга представлява моето наследство."