Войната на таралежите. Васко да Гама от село Рупча. Дневникът на Асен Газурков/ тв.к.

Нас ни наричаха „Децата на Братя Мормареви” – Вихра, Наско, Кънчо и Митко. Единственото сравнение, което ми идва наум, е с „Децата на Лейтенант Шмидт”. Ние не сме като тях, но бащите ни напомнят за техните – Илф и Петров. Мориц и Марко комбинират имената си в ново име: Мормареви, взимайки по три букви от всяко от тях. Вероятно "братя" идва от Братя Грим. Мориц Йомтов е роден в София през 1921 г., десет години по-голям от Марко Стойчев, който е варненец, но винаги живее в столицата. След завършване на Американския колеж Мориц учи химия; Марко специализира английска филология. Съдбата ги събира през 1953 г. в Българското национално радио - редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е опитен работник, а Марко едва започва кариерата си.

От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 г., те стават неразривна творческа двойка и почти всекидневно пишат заедно. Как точно го правят? Всеки следобед се събират в кухнята на жилището на Мориц на ул.”Шипка”, тъй като няма друго място свободно; там играят американски белот докато обсъждат идеи или диалози. По този начин изминават близо четиридесет години и написват около четиридесет сценария и новели, множество фейлетони и скечове.

Творчеството им се редува без да може да се каже кой какво е написал точно защото работят взаимно допълвайки се. Интересен факт: двамата обожават кашкавал – особено сорта „Балкански“ – дори са стигали до цяла пита наведнъж! Спорове между тях никога не възниквали; вместо това споделяли шеги във всякакви ситуации.

Какъв беше животът им извън писането? Мориц бе блестящ учен с уникални познания по биохимия; знаеше отлично английски, френски, немски и руски език - бил професор по биохимия при студентите си остава легендарна фигура. Дълго време заемаше важни постове във Федерацията на европейските биохимически дружества като генерален секретар.

Мориц също така беше известен разказвач на анекдоти със своя неподражаем стил. От друга страна пък Марко прекарал 15 години като главен редактор на списание „Хумор и забава” към Радиото преди да бъде уволнен политически вследствие събитията в Чехословакия през 1968 година — уволнили го справедливо според мнението му относно властите тогава.

След кратък период без работа той намерил подкрепа сред верни приятели които му помогнали да получи работа свързана с реклама след което бил реабилитиран през 1971 г.. Работил във Филмовата редакция (БНТ), участвайки активно във много филми включително класики като “Капитан Петко Войвода” както и “Бай Ганьо”.

Марко активно участвал в Световната асоциация за детско кино (Сифеж) базирана първоначално в Париж (сега Канадска). Той два последователни мандати изпълнявал длъжността заместник председател а впоследствие отказал поста председател защото решил че желае да се оттегли навсякъде.
През целият си живот те били част от една значима приятелска компания включително Анжел Вагенщайн , Барух Шамлиев , Петър Ступел , Хаим Оливер...

Тези семейства организирали срещи почти всяка седмица един у друг ротационно носейки ястия сами приготвени . За зла съдба биват разделени чрез смъртта - морис починал вследствие рак а баща ми преминавал подобния болезнен път ... И двамата пушили усердно .

Споменавам го просто така понеже моят най-добър приятел Андрей който e запален пушач твърди че ако пушиш трябва задължително качествено алково пиене ! Надяваме се че има право!

Вместо заключение реших да представя предговора към сборника с техните фейлетони отпечатани преди три години . И предоставям един типичeн фейлетон онези времена показвайки характерa им напълно . Защото братята Мормареви нито само кинематографисти нито само авторi .. Те всъщност са хумористичната душа основополагаеща."