Вечните ловни полета

Когато чуя термина "лов", не мога да се сдържа и реагирам. Това чувство ме съпътства от детството ми. А когато стане дума за "ловна тематика", веднага ставам внимателен – така е вече десетилетия наред. Много пъти съм осъзнавал, че ако изключа разказите си, посветени на лова, природата и дивите животни, творчеството ми би било само бледо отражение на истинския мен.

През тези години най-голямото ми удовлетворение идваше от факта, че много читатели, специалисти и дори критици са ме поставяли редом до именитите автори като Елин Пелин, Йордан Йовков, Емилиян Станев и Ивайло Петров. Честно казано, никога не съм искал повече.

Но времето минава и всичко живо си отива. Един по един сме изпратили велики личности като Емилиян Станев и Йордан Радичков; наскоро загубихме Ивайло Петров - последния член на моята ловна група от 1968 година.

"Останах сам, бай Доне," въздъхна един наш стар приятел докато бяхме на гробищата. Да – така е. Имената на тези уважавани мъже са гравирани върху прикладите на пушките ни – подарявали сме си ги по случай петдесетгодишнината всеки от нас.

Колко тъжно е да останеш сам? Как оглеждам следващото поколение? Жадувам да открия новите лица в нашето дело. Разбира се, светът продължава напред независимо от нас и със сигурност ще се появят нови хора с желание да развиват традицията – надявам се те да бъдат още по-добри от нас.

Един млад човек, който привлича интереса ми напоследък е Любо Николов. Откакто започна работа в сферата ни с радост следя репортажите му в печатните медии. Когато прочетох книгата му "Етюди с въдица и пушка", почувствах голяма радост - това беше именно то! След това получих ръкописа му "Вечните ловни полета". Страниците там са още по-впечатляващи: разнообразие от личността описват уникални случки.

След като завърших книгата у дома самостоятелно извиках: "Браво Любо!" Искам публично да повторя за верните почитатели на ловните истории - никога няма да ви подведа.
Дончо Цончев