Разговори от изпуснатия влак

Неясно защо, паметта отново реши да се върне към забравените истории от миналото. Вероятно тези разкази са се появявали в неподходящи моменти, когато не съм бил готов да ги възприема и записвам или съм бил зает с други ситуации и съдби. Оставял съм ги "там", сякаш временно, след което постепенно съм ги затрупвал с нови преживявания. (Или може би паметта сама е действала по този начин – независимо от мен?) Единствено стихотворенията никога не съм оставял настрана - спирах всичко, докато не успея да уловя и запазя вдъхновенията си.

Образите, на които посвещавах времето си в онези трудни години, героите и героините на удивителните „частни случаи“, бяха често груби и жестоки, объркани и окаляни; някои дори носеха белезите на насилие. Учудващо е как точно тези персонажи и сюжети ми изглеждаха належащи – не позволявах да бъдат пренебрегвани или оставяни "за после". Вероятно това беше така, защото виждах как обществото стремително се опитваше да ги заглуши и забрави. Имах провокативната амбиция да му попреча...

Ето че множество симпатични образи обитават незабелязаните ми сюжети и вероятно никога няма да намерят място в книга като останалите произведения. Но историите им – подредени (или по-скоро разбъркани) от паметта – носят достатъчно мъдрост, истина и добродетелност, за да заслужават внимание. Понякога те са напълно невероятни, шокиращи или абсурдни; животът е непредсказуем автор - когато му хрумне идея, веднага я развива без значение дали ще бъде приета сериозно или не.