Шивачката на очи

Русият пан завъртя ръчката на машината, произвеждаща ток. Госпожа Ана се срина на земята. Поляха я с вода и в лицето й, макар за кратко, проблесна усмивка - горда усмивка на жена, която няма какво да губи освен дома си, плъховете и своя инат.

- В какъв свят живеете, скъпи деца? – изрече тя преди отново да загуби съзнание.

Ножът беше забелязан малко късно; острието я удари по нокътя и той се откъсна като суха люспа. При втория удар тихо прошепна:

- Давайте. Подписвам.

Поднесоха ѝ шишето с вода. Очила от масичката - рамка лепена и дебели стъкла. Нотариус Бончев посочи местата: тук и тук с химикалката си. Русият позвони на началника си:

- Готово, братле! Навити сме за двадесет хиляди.

- Имотът е десет пъти повече – чу се мощният глас от апарата.

- Ами да, кой не го знае?

Освободиха гордата старица от оковите ѝ. Госпожа Ана остана сама сред плъховете си и ги повика с дясната ръка: "Какви пари имам на масата!" Превърза пръста си и включи бойлера да се изкъпятeтa . Нотариус Бончев нахлу без чукане през вратата, усмихнат до уши:

- Бабо, вече осем пъти продадохме къщата! Време е да се махаме!

Димитър Шумналиев е роден на 3 март 1947 година в София. Завършил е българска филология в софийския университет "Св. Климент Охридски" и специализира писателската програма в университета Айова в САЩ. Автор е на шестнадесет книги между които романите „Дървото“, „Тресавището на Абдовица“, „Речни духове“ ,„Феродо“ и други произведения. За сборника “Влюбени разкази” получава престижната международна награда “Балканика” през 2004 година.