Войната на таралежите. Васко да Гама от село Рупча. Дневникът на Асен Газурков

Братя Мормареви - Марко Стойчев и Мориц Йомтов - са създатели на множество книги, сред които: "Храни куче, за да лае" (1967), "Задача с много неизвестни" (1976), "Войната на таралежите" (1979, 1993), "Васко да Гама от село Рупча" (1982), "Мъже без мустаци" (1987) и още редица други заглавия до 2006 година. Те имат и значителен принос в киното, като автори на филми като „Старинната монета” (1965) и „Таралежите се раждат без бодли” (1971).

Група приятели наричани „Децата на Братя Мормареви”, включваща Вихра, Наско, Кънчо и Митко, напомнят за друг известен колектив – този на Лейтенант Шмидт. Въпреки че не са идентични по дух, техните бащи определено приличат на Илф и Петров. Имената си братята комбинират в едно - Мормареви.

Мориц Йомтов е роден през 1921 г. в София и е десет години по-възрастен от Марко Стойчев от Варна. След завършването си в Американския колеж Мориц учи химия, а Марко специализира английска филология. Двамата започват съвместната си работа през 1953 г., когато се срещат в Българското национално радио. Там Мориц вече има опит, докато Марко тепърва започва кариерата си.

Техният творчески процес протича всеки следобед в кухнята на Мориц у дома – играят американски белот и обсъждат идеи за новелите си почти четиридесет години. Написали са близо четиридесет сценарии и романа без ясна граница между това кой какво е написал.

Интересно е да отбележим любовта им към кашкавала – особено вида „Балкански”. Никога не са се карали; вместо това винаги смеели шеги помежду си. Животът извън писането? Мориц бил блестящ учен с изключителни познания по няколко езика; работил дълго време във Федерацията на европейските биохимически дружества като генерален секретар.

Марко пък ръководил списание “Хумор и забава” преди да бъде уволнен политически през 1968 г., но впоследствие успял да продължи кариерата си във Филмовата редакция на БНТ.

Приятелската компания около тях била видима част от живота им; те често организирали вечеринки у дома един у друг с концепцията всеки да носи храна или напитки. За съжаление съдбата ги свързала дори при смъртта – двамата били страстни пушачи.

За финал решавам вместо обичайния послеслов просто да споделя предговора към последното издание фейлетони от техния период през 60-те години плюс един фейлетон от онова време – те показват истинската същност на Братя Мормареви: не само кинематографисти или писатели, а първокласни хумористи." Кънчо Стойчев