Писмо в небето

Следя творчеството на Владимир Левчев от времето, когато работехме заедно в издателство „Народна култура”. Още тогава, в ранната му младост, ме впечатли завидното майсторство, проявено в неговата емблематична книга „Кой сънува моя живот”, която остави дълбок отпечатък у мен. Поезията му се отличаваше с деликатност и изтънчена чувствителност, носеща атмосфера на импресионизъм. Тя е пронизана от свободния дух и широчината на личната му култура, както и интересите му към будизма и ранното християнство. Освен това той беше преводач на най-красивите части от „Махабхарата” и санскритската поема „Бхагавадгита”.

Сега в новата си книга „Писмо в небето” откривам повторение на тази многообразна линия, но този път тя е вдъхновена от синовна привързаност към писменността и словото чрез очарованието на старобългарските образци. И след това идва стремглавото разточителство на идеи, образи и метафори сред хаоса на нашия разрушителен свят. Завършекът представлява интелектуална молитва, осветена от порива за множество мисловни и културни визии. За мен Владимир Левчев е един от най-утвърдените представители на поколението през 80-те години.

Иван Теофилов